събота, 6 октомври 2007 г.

За честта на мисленето

Всеки от нас вижда света по свой си, собствен начин. Понякога си мисли, че неговият възглед е единствено възможният и правилен, но не е така. Израснали сме в различна среда, в уникални условия. Едни са усетили горчивата жилка на жестокия живот, сблъсквали са се с неща, които са променяли тотално живота им, а други са имали повече щастливи мигове, отколкото печални. Само че ние общуваме помежду си тъкмо защото имаме общи теми за разговор, едни и същи допирни точки, които ни правят близки, донякъде едни и същи. Въпреки, че всеки сам по себе си е уникален, ние имаме близки усещания за нещата от живота. Всички ние знаем, че той е твърде непонятен и объркан, неразбираем. Понякога, когато сме нещастни - безсмислен, а друг път - изпълнен със смисъл - заради някакво чувство на щастие, любов, страст по нещо. Все пак е нужно да имаме и своите моменти на страдание и болка, за да разберем какво е това, което може да ни зарадва, да ни направи щастливи. За да се научим да живеем.
Правото е начин да подредим този живот, да го видим под един специфичен ъгъл и да намерим по този начин много от отговорите, които търсим. Опит да изведем същността от хаоса на нещата, които стават около нас. Случват ни се много неща в живота всеки ден. Повечето от тях виждаме просто като случайни, лишени от каквато и да била закономерност. Станали и преминали, случили се и забравени. А ние ставаме все по объркани - както за света, така и за себе си. Затова, нека се опитаме да открием тези закономерности, които поддържат смисъла - с помощта на правото. Защото без тях се чувстваме просто безпомощни. Това ще бъде един наш опит в полза на укрепването на фундамента на живота - този на другите и нашият собствен. За това ще е необходимо да преглътнем гордостта, че знаем всичко и ще трябва да се захванем здраво за работа - да положим усилията, да покажем упорството и да разширим знанията и уменията.
Това е един поздрав за всички, които обичат правото!
Едно послание за всички, които обичам!
А това вече прави страшно много хора.

Ясен Николов, I курс, 10 група