Трепет

Трепет

Ясен Николов

Довято от вятъра на синьото небе

се спусна бавно вълшебното перо,

към езерото чисто, за да разбере,

че от красива птица изпуснато било.

И на гладката повърхност на водата,

от години не потръпвала самата,

за първи път донесе ѝ съдбата

едно перо, вълнуващо душата.

А тънка струна трепетно издаде

звук красив и нежен като коприна,

защото лекото перце ѝ даде
да се покрие с вълшебна пелерина.

Вълнички се подгониха устремено

към брега на езерото сладко,

за да му съобщят те засмено,

че то вече не е никак гладко.

Но достигнаха брега безкраен

с буйна страст и много радост,

незнаейки, че мигът е тъй нетраен,

че това е само тъжна сладост.

Тихо и сладко езерцето спи,

не трепвайки дори за миг,

защото знае, че ще долети

неземна птица с чуден лик.

Университетът

       Завърших Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" сравнително скоро - на 12.12.12 г. От дистанцията (или по-скоро от близостта) на времето, това ми дава един носталгичен поглед на замисляне над прекараното ми време в Университета. Една приказна история, която от една страна (слушането на лекции и упражнения) свърши, а от друга (връзката с приятелите, с които се запознах във факултета и знанията, които ми дадоха житейски и професионален първоначален тласък) – продължава. Във връзка с всичко това, публикувам един текст за Университета, а в частност – за Факултета. Писан е преди известно време (преди да завърша), но все още споделям същите заключения.

                                                 Университетът

          Благодарен съм на Университета и в частност на Юридическия факултет, схванати като онази смислова съвкупност на преподаватели и студенти, на минало и настояще, на казано и на написано, на аудитории и на библиотеки. В един свят, който е все по-богат на образи и все по-безразличен към смисъла, Университетът е тъкмо вдъхновението на различната мисъл. Той е пространство на ума, който изпитва радост от своята работа. Тук е мястото, където не се търсят готовите отговори, а се задават въпросите. Място, в което не намираш, а се научаваш да търсиш. Защото правото не е знание, което безропотно трябва да се усвои, а е открита възможност да се пробужда и поддържа интерес към смисъла, към нашето разбиране за света. Защото смисълът не е просто някаква монолитна маса, която откриваме и консумативно усвояваме. Той е онези значещи компоненти на живота, които ние сами трябва да открием и да се научим да свързваме. Смисълът е онова, което ни прави човеци в плана на етическото, онова, което оформя хоризонта на екзистенцията.

            Затова пожелавам на всички минали, настоящи и бъдещи студенти да схващат, разбират и постигат правото като път встрани от безкрайния конформизъм на готовите отговори. Правото не като опит да постигнем стабилност и материална обезпеченост на съществуването, а като път към свободата.

            Надеждата е, че именно знанието и в частност – правото, е способно да възпитава в свободата.

            Свободата, разбирана като способност на човека да се отнася авторски към собствения си живот.

            Свободата, разбирана като годност на обществото да поддържа и развива езици на различието.

            Свободата, отстоявана със силата на ума и с порива на страстта!

         Съдба

               

            Ясен Николов

Тъжната съдба зове

със страст да създадем

от сълзите си едно море,

с което мир да въздадем.

Животът е неспирна болка,

която къса ни на части

и носи ни във вечна обиколка

из страдалческите страсти.

Дали единственият път,

който оттук да ни измъкне

е онзи последен кръстопът,

където Тя душата ще отмъкне.


P.S.  Авторите няма смисъл да тълкуват творбите си. Те са просто едни от многото читатели, макар и сътворили текстовете. Всеки чете едно стихотворение и го разбира по различен начин. Пластовете, които се нахвърлят върху платното на (без)съзнанието са съчленени в една специфична амалгама на уникалността и/или на конформистичната повторяемост на някакви клишета в осмислянето. Всъщност колкото и да говоря за Творбата, Съдбата плете различни нишки за всеки от нас, които ни дават различна гледна точка за това, което виждаме.

Но е безсмислено да се опитваме да разберем какво авторът "е искал да каже" (по фразата, касаеща обговарянето на канонизираните средношколски авторови произведения). Така например, по отношение на предишното публикувано от мен стихотворение, се отбеляза от един читател моята депресия. Всъщност, бих отговорил, че последната не съществува, защото стихотворението просто идва да покаже една тоналност от симфонията на живота, един специфичен модус на (пред)виждане на екзистенциалната безпомощност на човека пред голяма част от измеренията на битието.

Вик

Ясен Николов 

Затаен в душата,

нежен и страдален,

затворен в тишината,

се чува вик прощален.

Окован с вериги,

студени и железни,

затрупан със книги,

прашни и безполезни.

Омотан в кълчища,

в паяжини страшни,

понесен по пътища,

обрасли и прашни.

Обладан от демон,

страшен и жесток,

превърнал се в стон,

изстрадан и дълбок.

Обещан от нея,

очакван и любовен,

заключен в бордея,

забравен и съдбовен.

Обкован с метал,

студен и невъзможен,

дупка издълбал

този вик нищожен.


P.S. Както се вижда, преминах към следваща фаза на комуникация чрез блога ми, а именно поезията. След изплуването от водовъртежа (на знанието), наречен Юридически факултет на СУ, вече мога да отделям време и за писане в този отдавна създаден (преди 5 години и нещо) блог и да надам един вик нищожен. :)