Завърших Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" сравнително скоро - на 12.12.12 г. От дистанцията (или по-скоро от близостта) на времето, това ми дава един носталгичен поглед на замисляне над прекараното ми време в Университета. Една приказна история, която от една страна (слушането на лекции и упражнения) свърши, а от друга (връзката с приятелите, с които се запознах във факултета и знанията, които ми дадоха житейски и професионален първоначален тласък) – продължава. Във връзка с всичко това, публикувам един текст за Университета, а в частност – за Факултета. Писан е преди известно време (преди да завърша), но все още споделям същите заключения.
Университетът
Благодарен съм на Университета и в частност на Юридическия факултет, схванати като онази смислова съвкупност на преподаватели и студенти,
на минало и настояще, на казано и на написано, на аудитории и на библиотеки. В
един свят, който е все по-богат на образи и все по-безразличен към смисъла,
Университетът е тъкмо вдъхновението на различната мисъл. Той е пространство на
ума, който изпитва радост от своята работа. Тук е мястото, където не се търсят
готовите отговори, а се задават въпросите. Място, в което не намираш, а се
научаваш да търсиш. Защото правото не е знание, което безропотно трябва да се
усвои, а е открита възможност да се пробужда и поддържа интерес към смисъла,
към нашето разбиране за света. Защото смисълът не е просто някаква монолитна
маса, която откриваме и консумативно усвояваме. Той е онези значещи компоненти
на живота, които ние сами трябва да открием и да се научим да свързваме.
Смисълът е онова, което ни прави човеци в плана на етическото, онова, което
оформя хоризонта на екзистенцията.
Затова пожелавам на всички минали, настоящи и бъдещи студенти да схващат,
разбират и постигат правото като път встрани от безкрайния конформизъм на
готовите отговори. Правото не като опит да постигнем стабилност и материална
обезпеченост на съществуването, а като път към свободата.
Надеждата е, че именно знанието и в частност – правото, е
способно да възпитава в свободата.
Свободата, разбирана като способност на човека да се
отнася авторски към собствения си живот.
Свободата, разбирана като годност на обществото да
поддържа и развива езици на различието.
Свободата, отстоявана със силата на ума и с порива на
страстта!
Няма коментари:
Публикуване на коментар