Трепет

Трепет

Ясен Николов

Довято от вятъра на синьото небе

се спусна бавно вълшебното перо,

към езерото чисто, за да разбере,

че от красива птица изпуснато било.

И на гладката повърхност на водата,

от години не потръпвала самата,

за първи път донесе ѝ съдбата

едно перо, вълнуващо душата.

А тънка струна трепетно издаде

звук красив и нежен като коприна,

защото лекото перце ѝ даде
да се покрие с вълшебна пелерина.

Вълнички се подгониха устремено

към брега на езерото сладко,

за да му съобщят те засмено,

че то вече не е никак гладко.

Но достигнаха брега безкраен

с буйна страст и много радост,

незнаейки, че мигът е тъй нетраен,

че това е само тъжна сладост.

Тихо и сладко езерцето спи,

не трепвайки дори за миг,

защото знае, че ще долети

неземна птица с чуден лик.