Съдба

               

            Ясен Николов

Тъжната съдба зове

със страст да създадем

от сълзите си едно море,

с което мир да въздадем.

Животът е неспирна болка,

която къса ни на части

и носи ни във вечна обиколка

из страдалческите страсти.

Дали единственият път,

който оттук да ни измъкне

е онзи последен кръстопът,

където Тя душата ще отмъкне.


P.S.  Авторите няма смисъл да тълкуват творбите си. Те са просто едни от многото читатели, макар и сътворили текстовете. Всеки чете едно стихотворение и го разбира по различен начин. Пластовете, които се нахвърлят върху платното на (без)съзнанието са съчленени в една специфична амалгама на уникалността и/или на конформистичната повторяемост на някакви клишета в осмислянето. Всъщност колкото и да говоря за Творбата, Съдбата плете различни нишки за всеки от нас, които ни дават различна гледна точка за това, което виждаме.

Но е безсмислено да се опитваме да разберем какво авторът "е искал да каже" (по фразата, касаеща обговарянето на канонизираните средношколски авторови произведения). Така например, по отношение на предишното публикувано от мен стихотворение, се отбеляза от един читател моята депресия. Всъщност, бих отговорил, че последната не съществува, защото стихотворението просто идва да покаже една тоналност от симфонията на живота, един специфичен модус на (пред)виждане на екзистенциалната безпомощност на човека пред голяма част от измеренията на битието.