Вик

Ясен Николов 

Затаен в душата,

нежен и страдален,

затворен в тишината,

се чува вик прощален.

Окован с вериги,

студени и железни,

затрупан със книги,

прашни и безполезни.

Омотан в кълчища,

в паяжини страшни,

понесен по пътища,

обрасли и прашни.

Обладан от демон,

страшен и жесток,

превърнал се в стон,

изстрадан и дълбок.

Обещан от нея,

очакван и любовен,

заключен в бордея,

забравен и съдбовен.

Обкован с метал,

студен и невъзможен,

дупка издълбал

този вик нищожен.


P.S. Както се вижда, преминах към следваща фаза на комуникация чрез блога ми, а именно поезията. След изплуването от водовъртежа (на знанието), наречен Юридически факултет на СУ, вече мога да отделям време и за писане в този отдавна създаден (преди 5 години и нещо) блог и да надам един вик нищожен. :)