Изгубеното слово

Отдавна не съм писал тук; по-точно от една година. Да се поддържа блог не е лесна работа. То е като да се поддържа мотоциклет :P (които са чели книгата, ще се сетят за какво иде реч). Септември и октомври са месеци на промяната или по-скоро смяната (на сезоните). Сигурно това ме провокира да започвам да пиша някои статии (които за съжаление така и не съм довършил). Нямам достатъчно упорство, нито желание за да го правя.
Блогът е място, където споделяме преди всичко своите чувства и усещания. Поне така смятам аз. Така той ще изглежда най-искрен и смислен. В първата си статия писах за закостенялото мислене и за "вкамененото" живеене по инерция, което се опитвах да дискредитирам. Сега си давам сметка, че до голяма степен аз самият се вписвам в този негативно обрисуван от мен модус на живеене. Отдавна не съм писал нищо и така съм изгубил всякаква способност да излагам истинските си и искрени мисли и чувства - написани. Може би ми трябват някои упражнения, но едва ли ще имам воля да се опитвам в тази насока.
Още повече, че едва ли някой ще чете този блог. А сега никой не го чете по простата причина, че аз не го поддържам. Отдавна съм зарязал публичното излагане на мисли в интернет пространството.
Все пак поздравявам всеки, който макар и случайно прокара погледа си през тези редове - и дори ме насърчи най-вече да продължа първата си статия, която така и си остана недовършена.
Но може и да по-добре всеки читател сам да я довърши и да си направи изводите.
:)